Мъртводушието 
дебне ни
навсякъде...

По улиците,
у дома,
уви...

Приемаме го
вътре в нас-
там, някъде...

Без да трепнем,
без да ни
боли...

Слепи сме
и глухи много-
жалко е!

Уж живи сме,
а движим се
едва...

И колкото
да имаме-
пак малко е...

Така остава ли се
някаква 
следа?