Подобно птици, изпаднали от свойто ято,

изгубили посоки и следи, ний лутаме се в кръг незнаен ,

съмняваме се в думи честни и обещания добри.

Попаднали във време триизмерно ний питаме се: 

тоз път къде ли ще ни изведе,

ще преоткрием ли посока вярна,

да бъдем пак свободни и добри?

Ще дръзнем ли

да пренебрегнем

злобата стаена,

завистта безмерна, 

обиди грозни,

клевети?!

Ще можем ли 

да разпознаем, 

чистото и святото-

сред думи пошли и лъжи?

Ще имаме ли шанс

да съхраним човешкото,

оставено от нашите предци?

Това е нашта участ трудна,

но не съжаляваме, нали?!