uFeel.me
Вход
Нова година с B.L.O.O.D.
Автор: Aries,  December 31, 2019, 11:48 PM
прочити: 67
     Общата стая беше пълна, бяхме поканили приятели, познати, жената на Уил, хлапето на Честър и кой ли не още. Майк искаше да избегне шумотевицата, но накрая всички се струпаха, накичени с възможно най- абсурдните новогодишни атрибути, които могат да се намерят, и пиеха, пееха, блъскаха се и се забавляваха.
     Уил носеше сребрист гирлянд за елха като огърлица, Тони си беше сложил пластмасови очила „2025”, чудех  се кога на Майк щеше да му втръсне, да ги свали от лицето му и да ги метне някъде.
     Самият Майк както обикновено се щураше напред назад и следеше дали всичко е перфектно – дали всеки един от гостите има питие, дали не танцуват твърде близо до елхата, дали чипсът в купичките е разпределен по равно, дали няма да пропусне изявлението към феновете, не спираше да поглежда телефонът си, следейки часа.
Аз ли? Аз се носех по течението.
 
     Още една година беше изминала, ръгаха ни, стреляха ни, отлъчваха ни и ни молеха да се върнем. Човеците никога не знаеха какво искат, пустите им неразбрани чувства. За мен беше по- лесно, бях с приятелите си и се забавлявах, не му мислех много какво щеше да стане утре.
     Утре-то не ми беше любима тема за обсъждане, мислех си, когато Емили профуча покрай мен, размахваща един от гирляндите, а кучето се опитваше да й го измъкне. Беше й минало от онзи разговор, Честър не ми беше толкова сърдит вече.
     Станах и отидох до прозореца. Целият двор бе осветен, засипан със сняг, по цялата дължина на алеята, сега заета от наспрели автомобили, бяха инсталирани външни осветителни тела, които изчезваха надолу към портата. Дори по клоните на смърчовете имаше лампички, провесени на светещи нишки. Имаше ги и по входната врата, по перваза на къщата под покрива, дори бяха омотали един комплект по гаргойла, сигурен бях, че не му се нравеше, това някак ме развеселяваше.
- Алекс! – извика някой и се обърнах, беше един от помощниците на Джони, нашият продуцент.
- Наздраве – приближи се към мен и надигна бутилката с бира, от която пиеше.
     Общата стая сега бе с приглушено осветление и само онези диско прожектори хвърляха цветни светлини, прилепи и елхички, бяха настроени да се редуват. Музиката беше усилена, минибарът – отворен и почасово презареждан, имаше  специално инсталирани неонови прожектори, главно заради червените лещи на Уил, които светеха в тъмното.
     Кимнах към новодошлият, чието име не знаех, а и нямах намерение да научавам.
- Страхотно парти – похвали ме.
- Аз само присъствам – реших да отворя уста. – Майкъл организира нещата, иди да се подмазваш на него.
Гостът явно сметна коментара ми за шега. Млад мъж на трийсет и отгоре, симпатичен, биха казали някои, твърде простоват, ако питате мен. Носеше обикновено бяло спортно горнище със сини ръкави, което сега се открояваше в тъмното заради прожекторите. Късо подстригана коса, дънки и кецове, тоя въобще беше ли наясно, че присъстваше на събиране, организирано от вампири?
- Коя е тя – наведе се към мен, но гледаше към момичето вдясно, леко закривано от клоните на елхата. – Страхотна е!
- Давай – подканих го.
- Дали е с някого? Има невероятен задник, човече, погледни я – този с бялото горнище прехапа устна и закима на себе си.
     Не ми се слушаха повече недорасли изказвания, за това изчезнах без въпросният индивид въобще да забележи. Да, чукането беше основната работа на такива като него, живееха за това. Приматите, плъховете и дори мухите го правеха. Човешкият род бе израснал много за времето, в което го познавах.
 
     Вместо да гледам точене на лиги по нечий задник, аз се отдръпнах в мрака и се качих на библиотеката. Тук никой не можеше да ме види, огледах обстановката и някак ми беше спокойно, поне в този момент. Хората викаха, пееха, танцуваха, тъпчеха се като невидели и очакваха началото на новата година, тя с нищо нямаше да бъде по- различна от старата. Наречете го опит, но човешкият вид живееше на гърба на надеждата и съзнателно подхранвани илюзии.
     Емили пееше и подскачаше, изпила доста бира, Честър се беше отказал да се опитва да й повлияе, и сега с Тони се надпиваха и целеха гостите с фъстъци. Уил твърдеше, че не е пиян, но се спъна в собственият си крак и облегалката на дивана го спря да не се строполи по очи на пода.
Не мина и час, преди хъскито почти да събори елхата, която двама от гостите удържаха, доста от играчките изпадаха, няколко вериги лампички угаснаха. Две от момичетата, дошли на партито носеха коледни червени костюмчета с бели пухчета на гърдите и слабините си. Джони също се беше напил и нахлупил коледна шапка, разплул се в едно от креслата, и въпреки да беше пиян се пресегна да си долее и изпусна бутилката, приличаше на дърт сводник.
- Забавно ли е там горе?
Сведох поглед, Майк ме гледаше и можех да се закълна, че дори в тъмното забелязах отблясъка по стъклата на очилата му, които не носеше от години.
     Въпреки опитите си да изглежда прилежен и да вдъхва респект, той се хвана за рафтовете на черната библиотека и се изкатери, приведе се за да не удари с глава тавана и се намести от лявата ми страна, чак тогава изпуфтя и сякаш се смали.
- Казах аз миналата година, че повече никакви партита няма да организирам тук…
- Казваш го всяка година – отбелязах.
- Този път съм сериозен! – настоя той и това ме накара да се усмихна. Щеше да го каже и догодина. - Удобно място – отбеляза. – Как не съм се сетил да се крия тук, когато мелето започне.
- Мога да пусна алармата – вдигнах рамене. – Ще ги разгони за няколко минути.
Майк махна с ръка и се заигра с един от пръстените си, дракон, демон или нещо си там с рога.
- Остави ги да празнуват. Само трябва да се уверим, че ще са си тръгнали до сутринта.
- Защо до сутринта? – не разбрах. – Къщата ще се превърне обратно в тиква?
- Защото след цяла нощ пиене, на сутринта ще оповръщат всичко – засегнат от невежеството ми отвърна Майк, започнах да се смея.
- Разбира се, ще ги изгоня – казах. -  Не се тревожи.
 
     Телевизорът беше настроен да показва само часовник, и когато дванайсет удари и всички вдигнаха чаши, бутилки или каквото там бяха докопали, прожекторите светеха хаотично, още една година напусна и ни стовари нова, с която трябваше да се справяме.
     Гледах ги, опиянени, щуращи се докато празникът вървеше, и отдали се на глупавите си суетни желания смъртни. Майк може би си мислеше същото, така и не слезе да ги поздрави.
- Честита нова година, Алекс – каза ми само, и на лицето му се появи онова изражение на много по- възрастен в съзнанието си, много по- зрял и над цялата земна суматоха.
Може би това харесвах в него най- много, способността му да остане над всичко, дори когато се предполагаше да покаже слабост и човешки емоции.
- Честита нова година, Майк.







     Пожелавам на всички една по- щастлива и успешна Нова година. Пожелавам самоосъзнаване, и нека се опитваме да бъдем по- добра версия на самите себе си през 2020.

     А за Алекс и компания, за всичките тези над 10 години, в които работя над разказът, вложих прекалено много от себе си в него. Във всеки един от тях има по малко от мен.
     В нерешителният Честър, във винаги по детински приемащ ставащото около него Тони, в прекалено подреденият и нервен Майк, ако нещата не се случват по начина, по който ги е планирал... В съмняващият се в себе си Уил, който почти никога не говори за личните си проблеми, и в Алекс, чудовището, което дреме във всеки един праволинеен, обикновен човек.
     Емоциите, които трябва да сдържаме, поведението, което трябва да показваме пред другите и онова, което наистина сме, и ако имаме късмет един на милиони през целият ни живот ще види и разбере.

Честита Нова Година!
Ариес
 
 
 

Copyright © uFeel.me 2020