Да се облегнем на другия на рамото.
Да се погледнем, сякаш не боли.
После ще го мислим другото.
После ще е време за сълзи.
Сега седни до мен да помълчим.

И ако направи времето
във две посоки да се разделим...
Ела! Ще чакам както някога.
Ще спра часовника
и с теб ще помълчим.

Васил Тръненски