Струят потоци светлина –

разтвориха се небесата!

 

И този ден в живота ни е вписан

с оная святост, дивен благослов,

че земният човек е в чудо вписан

да кръсти Божеството – Бог!

 

Земята се разгръща и пленена

прегръща своя син с любов

и там – от горе в небесата

бездънната с възторг камбана

препраща празничния зов.

В реката – всяка капка бисер,

що ръсна там Йоан Кръстител

и вдигна паметния кръст –

на най-крилатите вестител!

 

Кръщение! Земя – небе

се сляха във молитва свята

и Бог – пречист и всемогъщ

се възцари на небесата,

за да препраща с ветрове,

с лъчи, зари, ята от птици…,

за труд и обич да зове…

с пресветлите онези притчи

да свети в нашите души

и да спасява мъченици.

 

Кръщение! Земя – небе

се сляха в прегръдка свята

и вяра праведна Христова

навек се сля със светлината!

 

 

Донка Ботева