Не ще оплаквам участта си,

оставям го на хората довели ме до там.

С вдигната глава вървя към старостта си,

 от нищо днес не ме е срам.

На ти съм с хората които ме разбират,

останаха за жалост малко те.

Мечтите и духът ми все още не умират,

знам посоката не питам на къде.

Не се оплаквам нищо ми не липсва,

 дори обичта на моите деца.

Всичко от душа, сърце дълбоко в мен се вписва,

 не съм забравил техните лица.

Ще вървя с приятели дори предали ме в живота,

 всичко пише се в техните сърца.

В живота бил съм и ще бъда аз пилота,

 в очите ми усмивка бистри езерца.

В.Й.07.01.2020г.