uFeel.me
Вход
Въпроси и отговори
Автор: dida_vladimirova,  January 14, 2020, 7:13 AM
прочити: 71
Стигнахме до морето, гледахме луната, звездите, потопихме се в тази далечина, която нямаше край. Седнахме на една пейка, всички бяха навели глави, само Винченцо гледаше към момъка и рече:
-Джери, бих искал да те попитам нещо?
-Да, кажи Винченцо!
-Защо се разплака, когато кучето остана в селото?
-Защото, аз съм неговият стопанин...Стана ми мъчно, че не го хранех, не му обръщах внимание, всякаш го нямаше...Но истината е, че си нямам никого, нямам приятели, само покрив над главата. Но виждаш ли, кучето доведе вас!
Всички се изправиха и Анди каза: Не си сам, имаш нас, дори кучето мисля, че те чака у дома! Разплакан, Джери погледна към всички и с усмивка на лице, погледна  към небето...След миг каза, връщам се у дома! И ние идваме с теб, рече Винченцо. Всички се запътихме обратно към селото, развълнувани...Почти стигнахме до домът му и изведнъж, едно куче залая. Беше огромно, с огромни очи...Спусна се към Джери за да го ухапе, но насреща се появи неговото куче. Започнаха да се хапят и всички бяха сигурни, че огромното ще победи. Джери, хвърли един камък и с омраза погледна голямото, то закимтя и си тръгна. Неговият приятел се хвърли върху него и започна, да го лиже. Всички се радвахме на гледката и си казахме: От днес започваме, нов живот!

Край

Copyright © uFeel.me 2020