Най-истинските стихове се пишат
с мастило отлежало във сърцето! 
Тогава римите направо дишат
в синхрон със пулса на поета. 

Когато буквите са оцветени 
с кръвта на техния създател, 
от извора на грешните му вени, 
дори творецът да не е писател, 
те стигат до прочелия ги тях!

Отекват в него и остават!

А пък фалшивото разпада се на прах
осъдено със прочита... да го забравят!...

18.09.2016.

Георги Каменов