Във тоя свят-

потаен и коварен-спотайваме най- съкровеното у нас;

Във тоя свят-тъй грешен и всевластен-

прикриваме си ропота стаен;

Във тоя свят-

безчестен и нехаен

робуваме без глас във своя плен.

Това е тъй отчайващо и просто

а не намираме 

за него лек ни ден.

И яростта ни бавно завладява,

бушува във гърдите яд стаен,

кръвта ни закипява в дух сломен.

И неизплаканите сълзи съживяват

жадуван свят- 

уви, непроменен.

И пак оставяме се на тъгата да покори и сетните ни дни

и впие жилото си в раните кървящи,

да завладее сънищата ни дори.

Разделяме се с бляновете свети,

и отчаяние забива своите стрели.

Ний търсиме разплата,

възмездие за пропилените съдби..

И ако не дочакаме тез бъдни дни,

То молим се- поне децата ни-

да вкусят свят,узрял за нашите мечти.