имаше час за среща
в който времето
преля от очите ни
за един миг побеляха вишните
и се удавихме
нямаше час за раздяла
нищо конкретно
но го спазихме
за един миг побеля вятърът
без да го разпитваме
***
нямам куража
да обърна чашата ти
да изчакам утайката
да се взирам
съдбата ловна страст
не я убива
вкусът е всичко
даже да горчи
***
затварям всичките врати
към спомена
и после ги заключвам
в стомах на кит
ключето пътешества
на топло
без ръцете ми
***
досега се страхуваха
удобните случаи
единствено от палача
който бях
дали ще могат
да преживеят
и теб
***
ако се събудя
някоя сутрин и не те видя
ще е защото съм мъртва
или ти не си слънцето
***
слънцето го търся
само в краен случай
в останалото време
виждам
***
всеки стих
може да преживее
смъртта си