uFeel.me
Вход
Размисли
Автор: tanikol,  February 10, 2020, 1:06 PM
прочити: 46

 

 

 

Когато нощем идеш във съня ми

Усмивката огрява моя ден

И слънцето, и вятърът  изтръгват, 

що най- съкровено е у мен.

Във приказка една- известна само мен- 

Живеят герои безутешни,

съдби променяли по своя път.

Стопяват се и сенките безследно,

Пропускайки същества без кръв.

Узрях за много истини

Първични,

загубих и човешкото у мен,

За да съм пак със сенките, творени с мен 

Разбрах го късно, безвъзвратно,

Попаднала бях в плен,

чийто обръч се затваря ,

загасвайки искрица блян у мен 

Какво е днес, какво е утре-

Нехае мисълта в несвяст,

Живот за ден и нощ- това прозрях накрая аз..

 

 

Copyright © uFeel.me 2020