uFeel.me
Вход
Обещания, които няма да мога да изпълня
Автор: Aries,  March 22, 2020, 9:53 PM
прочити: 69
Каква е разликата между човек и чудовище?
Дали е някъде между това, което мога и това, което искам?
Дали е някъде между обещанията, които дадох
И факта, че не видях какво се задава на пътя ми
 
Мислех си, че знам какво искам
Така и не видях проблема, който се задаваше
Мислех си, че знам какво искам
Сега е момента да разбера дали е така
 
Бях изпълнен с увереност
До момента, в който изгубих контрол
И аз опитах, но никога не е зависело от мен
Нямам по- голям враг
От страха от неизвестното
Дойде време да осъзная, че ще има
Обещания, които няма да мога да изпълня
 
Каква е разликата между това да загубиш и да ти бъде отнето?
Опитах да оправя нещата, но само ги направих по- лоши
Опитах да направя каквото трябва, сега стоя буден през нощта
Знам, че реалността се изпречи на пътя ми
 
Мислех си, че знам кой съм
Така и не видях проблема, който се задаваше
Мислех си, че знам кой съм
Сега е момента да разбера дали е така
 
Бях изпълнен с увереност
До момента, в който изгубих контрол
И аз опитах, но никога не е зависело от мен
Нямам по- голям враг
От страха от неизвестното
Дойде време да осъзная, че ще има
Обещания, които няма да мога да изпълня
Обещания, които няма да мога да изпълня
 
 
 


 
-----------------------------

 
 
 


What's the difference between a man and a monster
Is it somewhere between I can and I want to
Is it somewhere between the promises I made
And the fact I couldn't see something getting in the way
 
I used to think that I know what I want
Never saw it coming unglued
I used to think that I know what I want
Now it's time to see if it's true
 
I had so much certainty
'Til that moment I lost control
And I've tried but it never was up to me
I've got no worse enemy
Than the fear of what's still unknown
And the time's come to realize there will be
Promises I can't keep
 
What's the difference between a loss and a forfeit
I tried to make it better, but I made it more sick
I tried to make it right, now awake at night
I know reality was getting in the way
 
I used to think that I knew who I was
Never saw it coming unglued
I used to think that I knew who I was
Now it's time to see if it's true
 
I had so much certainty
Til that moment I lost control
And I've tried but it never was up to me
I've got no worse enemy
Than the fear of what's still unknown
And the time's come to realize there will be
Promises I can't keep
 
I had so much certainty
Til that moment I lost control
And I've tried but it never was up to me
I've got no worse enemy
Than the fear of what's still unknown
And the time's come to realize there will be
Promises I can't keep
Promises I can't keep
 





Изпълнител: Майк Шинода (Вокалист в Линкин Парк, солов проект)
Стил: Рок, хард рок, електро рок
Година: 2018
Държава: Америка



Реших да направя този превод, защото вчера Честър имаше рожден ден, щеше да навърши 44. Той умря преди три години при неизяснени за мен обстоятелства, официалната версия е самоубийство.

Честър и Майк винаги са били като братя, като ин и ян. Никога не съм си представяла Линкин Парк без Честър, и колкото и да ми е тежко на мен, понеже изгубих пример за подражание, идеал и една от най- големите опори за мен още от детските ми години, не мога да си предстсвя какво му е на Майк, а и на останалите.
Майкъл пусна свободен за сваляне албум след смъртта на Честър, наречен Post Traumatic, вчера го гледах наживо в инстаграм, той се опитва да си стъпи на краката. Песента определено е писана за Честър, за това, че никой така и не видя неговият проблем и не можа да реагира навреме.

Аз лично никога няма да мога да слушам музиката им по същият начин. Има моменти, в които дори не искам да си спомням за тях, първата ми банда. Изтривам снимки и музика от телефона си и се преструвам, че ги няма, защото така е по- лесно.
А има и моменти като днешният ден, когато просто не ми се живее повече, не спирам да си задавам въпроса как така никой не разбра за тази депресия, дори най- близките му хора, приятели, семейството му.

Има неща и хора в живота на всеки човек, които го променят. Показват му кой е всъщност, дават му сила да продължи, когато никой друг не е там за него. Това бяха Линкин Парк в моя живот, стимул, който нищо друго не можеше да ми даде. Когато нещо подобно изчезне от живота ти, усещането е като да стоиш на недостижимо висока сграда, чиито подпори се сриват и всичко рухва под краката ти.


В памет на Честър Бенингтън




Copyright © uFeel.me 2020