Пулсира светлината в ледени окови,
гасне същината в призрачни усои...
Трепетно очаквам дозата съмнение,
да унищожи появилото се напрежение!

Искам да повярвам в нежна симбиоза,
да танцувам волна из щастлива проза!
В деня безкрайно монотонен избрах,
да бъда твоя енигма облечена в грях!

Отново хвърлям зара на надеждата,
този път да ми се падне преждата!
Ще изплета перфектната  илюзия,
с два грама страх и снопче магия!

Любовта не е само за богоизбрани!
И чувствата не са просто  кардиограми!
Всяка приказка започва с реализъм,
а до края разчита на романтизъм!