Обръщам се към всички вас, които четете това с молба да ми помогнете в един тежък избор.
С бившата ми приятелка ходехме 9 месеца, но уви вече не е така. Раздялата за мен беше мигновена и страшно трудна, тъй като разбрах че ми изневерява, но може би трябва да започна отначало...
Беше страхотен летен ден, когато се видяхме за първи път. Не знам дали е било любов от пръв поглед, но знам че и двамата много си допаднахме тогава. След няколко дни и 2-3 излизания разбрах че си имала приятел... и така не се видяхме повече в продължение на близо година.
Започнахме да излизаме в една компания и да ставаме все по-близки и по-близки, докато аз наистина не се влюбих страшно силно в нея... аз знаех, че тя има приятел в САЩ и затова не правех нищо по въпроса, но откакто се виждаше с мен, тя постоянно се караше с него. Аз знаех, че не трябва, но така се получи че правихме секс още преди да го скъса. Интересното е, че тя нагласи нещата така, че никой да не знае за мен и така ние ходихме близо 3-4 месеца тайно. След това тя скъса своя приятел в Америка, който явно не искаше да се прибира в България и така всичко си тръгна нормално.
Отначало всичко беше страхотно, аз я обичах, тя ме обичаше... просто светът се бе променил...
Но, както знаете:
"Живота е гаден, от него умираш!
Всичко се плаща, нима не разбираш!?"
Колко пъти си говорихме и аз и повтарях, че ако иска, ако си хареса някой друг, просто да ми каже и да се разберем като зрели хора, но коя част от това тя не разбра, не знам.
Един ден и звъннах и... така да се каже разбрах какво става...
На следващия ден тя ми каза истината и... сигурно не ви се е случвало да падате от 10000 метра без парашут и без съпротивление на въздуха... толкова ме заболя, че дори и не успях да се разплача :(
Тя ми каза, че било само за една нощ, но тъй като не ме обичала вече, нямало смисъл да продължаваме... бил съм и в тежест.
Разбрахме се да не казваме на никой истината... добре де, тя реши така, но аз просто не бях на себе си и се съгласих да си останем само приятели. Тогава сметнах, че така е най-добре, понеже нямах сили да погледна истината в очите... Но, знаете ли колко е тънка границата между любовта и омразата... много е тънка...
Един месец аз се опитвах и потъпквах чувствата си, за да можем да си говорим по телефона, да излизаме заедно и т.н., но в един прекрасен ден установих че продължава да ме лъже... денят беше понеделник 19 март 2007 година... От тази дата, аз я намразих. Един месец аз се въртя в 9-те кръга на Данте, а тя продължава да ме лъже :(
Всички я мислят за страхотна, добра, сладурана, душичка... но от тази дата, аз реших, че дори и тези, за които тя е "малкото, вечно страдащо, момиченце", наши общи познати, нейни приятели, приятелки и т.н., родители всякакви други да ме попитат защо сме скъсали, аз ще казвам истината!
Питам ви: Трябва ли да го правя? Ще заприличам ли на нея? Кажете, как да не превръщам любовта в омраза! Моля ви :(