\"Здравей, мило!
Реших да ти напиша това писмо, защото нямам възможността да ти го кажа в очите, ти не искаш да ме чуеш.Искам да прочетеш тези редове и ти обещавам, че повече няма да те притеснявам, ако наистина искаш това да е края.
Казвала съм ти много пъти, че ти си това, което ме поддържа жива и не знам какво бих правила без теб.И да не съм го казвала, то съм го мислила и още го мисля.Да, знам, направих грешка и сега искаш да си платя за нея като ме лишаваш от възможността да те докосвам, да те усещам, да те имам.Не искаш да ми простиш, твърдиш, че вече нямаш чувства, но как едни чувства могат да изчезнат за един ден?И щом нямаш чувства-защо тогава те боли?Казваш, че просто си изгубил няколко месеца.А не помниш ли, когато ми каза, че тези месеци са най-хубавите мигове в живота ти?
Едва ли ще разбереш колко чувства влагам пишейки тези редове!Едва ли ще усетиш сълзите ми, макар да виждаш изсъхналите капки по листа.Едва ли ще разбереш, че точно тази изневяра ми помогна да разбера, че всъщност обичам само теб.Кажи...защо изгори общата ни снимка пред очите ми?Защо каза, че вече нищо не ни свързва!Напротив-свързва ни любовта!
И знам-ще мине време, ти пак ще се върнеш при мен.Аз ще изчакам колкото е нужно, месец.А може би година.И аз ще се върна, ако дотогава още съм жива.\"