"Моля те, прости ми!"-крещеше тя, но Стельо потегли с колата.Ани се разплака и дори не усети колко много се бе усилил дъжда.Мислеше, че това са сълзите й.Тя му изневери с най-добрия му приятел.И този "приятел" му казал всичко.Сега тя е виновната.Сега тя страда.Тя му звънеше, но напразно.Телефонът беше изключен.Ани го беше изгубила завинаги.Тя се прибра вкъщи разплакана, взе лист и химикал и започна да пише
"За най-скъпият човек, който съм имала

Слънчице, знам, че няма прошка за това.Знам, че никога няма да се върнеш отново при мен.Знам, че и преди са те наранявали така и ми каза, че това е най-болезненото нещо и, че не искаш да ти се случи отново.А аз ти казах, че никога не бих го сторила.И излъгах. Не искам да си отмъщаваш, аз сама ще си платя за стореното.Каза, че не искаш да ме виждаш никога повече.Мило, ще изпълня това твое желание.Никога повече няма да ме видиш.

Сбогом, любов моя!Обичам те!"

След като го написа, Ани отиде и сложи писмото в пощата на Стельо и излезе на улицата.Застана точно на средата на магистралата.Беше късно през нощта, а колите фучаха като луди.

Стельо се прибра и прочете писмото.Веднага след това излезе тичайки навън, но не видя нищо освен кръвта на магистралата.Вече нямаше да я види никога повече, както той искаше!
А на улицата беше изписано с кръв" Внимавай какво си пожелаваш!