Седя сама в мойта стая празна.Мисля си и слушам музика.
Оглеждам се,но не намирам смисъл.Нищо,което да ми подскаже,че съм жива.
Нищо,което да ме разтърси отново и да ме накара да се смея.
Отпивам глътка бира,горчива е като света в който се намирам пишейки това което мисля.

Да кажем,че съм саката- не съм!
Да кажем,че не съм обичана - ще излъжа семейството ми ме обича!
Да кажем,че съм грозна- явно не съм щом бившата ми любов още не може да ме избие от ума си!
Да кажем,че имам психически отклонения-нямам!!!
Е да верно е,че си оправям някои от депресиите причинявайки си физическа болка
режейки се,но това е нормално-нали?Аз поне така мисля!
Депресии?Но от какво?
!?Живот?!
Жива съм,но не живея!
Дишам,но не вдишвам!
Мисля,но не обмислям!
Гледам,но не виждам...
Смисълът е в безсмислието!

Живота не е само купони,пиене,секс и мъже,
Но може би е това,което ми липсва и имам нужда в момента.
Защо съм някъде където не ми е чак толкова приятно,а избора да отида там беше мои!?
И най-лесното ли налагащо се решение,което трябва да взема
ще е отново грешно,щом щастлива не ме прави?
Защо не мога да се усмихвам-без алкохол,без виц...?
Защо не съм щастливо усмихната просто от щастие...?
Или съм такава усмихната,защото забравям,че само щастливите
трябва да се усмихват....?!

Прочиташ това и си казваш:
-нищо не разбирам от всичко това.
Е аз се чувствам по същия начин, и това е в мойта глава,не е прочетено и
пренаписано от някъде.То се забравя,но само когато имаш отговорите на тези въпроси
и всичко ти е ясно, а не мъглива омесица от мисли и чувства необясними.........

НАТ