Момче обичала си във захлас,
и ума загубила си ти завчас.
Негодник се оказал той,
и измъкнал се без бой.

Мамо - казала си - дай съвет,
ще го убия тоз, с чукове без чет.
Скъпа - каза мама - остави,
добра поука си вземи.
Ще ти кажа сега на тебе мила,
за да бъдеш предпазлива.
Момчетата са си игра опасна,
с тях трябва да си властна!

От тогава мнителна си ти,
не се поддаваш лесно на =игри=.
Но туй не е най важното аз зная,
ти си рицарка без броня.
Не ти е нужно ни оръжие, ни щит,
можеш да надвиеш дори и кит.

Словата са големия ти коз,
с тях сечеш и камък, и кост.
Затова до тук ще спра
и аз с таз приказка.
За да не окажа се и аз в беда,
пред твоя меч.... на колена!