Здравейте. Искам да ви разкажа една история. Историята на една осъзната любов. Преди много години си мислех, че любовта е рожба на филмовата индустрия, създадена за да продава сълзливи филми и сапунени сериали. Че онези прекрасни чувства, които днес изпълват моето сърце, са само мит и мечта на всяка жена /позволявам си да кажа жена, защото по презумпция на жените се приписват емоциите/. Мислех си, че любовта е като принцът на бял кон, дошъл за ръката на принцесата от замъка и т.н. Не си давах сметка, че човек в действителност може да намери своята половинка, която да дари и от която да получи любов.Точно по това време ровейки се в интернет прочетох една легенда. В нея се разказваше, че някога преди много много години, когато на земята стъпвал кракът на боговете живеело едно същество, което събирало в себе си мъжкото и женското начало. Но с времето то станало толкова силно, че заплашвало да победи боговете. Подтикнати от този страх, те се събрали и решили да разделят съществото на две – на мъж и на жена. Разделяйки ги те ги обрекли цял живот да скитат по земята и да търсят своята половинка, но никога да не я намират, за да не се превърнат пак в онова същество, което би могло да ги унищожи.Прочетох я и се замислих, дали пък на мен няма да се случи да си намеря половинката. Но след това се засмях и си казах: „Точно на мен ли ще се случи подобно прекрасно събитие?!”. И се опитах да изгоня от главата мислите си за половинката.Измина доста време след това и един ден, очите ми срещнаха други две очи. Помислих си: „Колко са прекрасни, но и колко тъжни!”. Не знам защо, но видях себе си в тези две очи. И въпреки, че не ги познавах си пожелах да виждам бъдещето си в тях. Сега вече ги познавам добре – знам кога са тъжни и кога щастливи, кога са изморени и кога спокойни. Всяка сутрин поглеждам в тези две прекрасни очи и благодаря на бога, че в един топъл есенен ден погледнах в тях. Всяка вечер поглеждам тези две очи и заспивам спокойна и сигурна в красотата на съня си и в прекрасността на утрешния ден.Тези две очи са очите на мъжа до мен – на моята половинка. Имах чувството, че съм го търсила цял живот. Сега съм щастлива. Обичам го много по-силно отколкото преди близо три години и се надявам много по-малко, в сравнение със следващите три. Той е всичко, от което се нуждая и което съм искала да имам и се радвам, че е част от моя живот.Пожелавам на всички да изпитат щастието, което изпитах и все още изпитвам аз. И да намерят своята половинка!