ТЕ: Не вярвай!
ТЯ: Не вярвам!
ТЕ: Обмисли всичко преди да го направиш!
ТЯ: Добре!
ТЕ: Ние винаги ще сме до теб!
ТЯ: Вие сте истинските ми приятели!
ТЕ: Ние сме единствените ти приятели!
ТЯ: Да,така е!
ТЕ: Когато имаш нужда от нас само ни извикай!
ТЯ: Разбира се!

История:
  Беше сама в стаята... искаше да поговори с някои,реши че сега е момента да им се обади... не искаше да се натрапва. Чувството че полудява не отминаваше! Имаше приятел - за когото нехаеше... Мислеше че може да разчита единствено и само на "ТЯХ", но както винаги се беше излъгала... Вдигна телефона и набра Първи номер...
  Никои не вдигна... Затваря.Оглежда празната стая и си спомня за всичките моменти с ТЯХ... Усети как в нея напира изблик на ярост и съжаление... моли се някои от тях да влезе сега в стаята, да и каже че всичко е било сън, но проблемите просто не спираха...
- Номер Едно: ... Чу че телефона му звъни. Погледна и когато видя че е Тя... остави телефона без звук.Не искаше да отговори,защото му харесваше Тя да го търси и да знае че се нуждае от него...!
    Тя искаше да му каже колко и липсва,как се нуждае от нежните му думи...но без успех! Взе телефона и набра Втори номер... но и от там не се чуваше нищо освен сигналът за свободно. След кратко мълчание отново затвори! До днес я крепяха спомените и случките които са преживели заедно,не искаха да се махнат от ума и... те... те просто идваха...и си отиваха на приливи и отливи...!
  -Номер Две... Играеше със сегашните си приятели на билярд, не искаше да мисли за нищо друго... освен за това колко и е весело в този момент! Телефона и иззвъня... беше убедена че това е гаджето и с което току що се бяха скарали жестоко. Остави го да звъни без дори да го погледне...
    ... Отчаянието я грабна...знаеше че не трябва да се оставя просто така...но повече не можеше да се пребори с НЕГО. Пред нея имаше малко шишенце с бял етикет... ( да това е решението - помисли Тя ) и надпис с много ситен шрифт! - Последен опит - помисли си. Взе (за последен път) телефона и набра Трети номер.
  -Номер Три... ТЕЛЕФОНА НА АБОНАТА НЕ Е ВКЛЮЧЕН!  
     В този момент в ушите и изкънтя... (край, край, край.) пронизващ и зловещ шепот сякаш някои друг говореше в стаята. Взе шишето,и го отвори с трепереща ръка. Погледна малките хапчета които се намират в него... ( да точно така... това е решението).

        Вечерта, след дълъг работен ден... родителите И се прибират! Влизат в стаята за да разберат как е минал нейният ден. Знаеха че за нея е труден период,но не знаеха какво се върти в малката и красива главица!
   Вратата се отваря... чува се писък,и истерични викове за помощ!
Намират я на пода... бледа и безжизнена, с малко шише в ръката. На тоалетката и върху огледалото намират малка бележка на която пише....
               
                 ПРОСТЕТЕ НО, БОЛКАТА В СЪРЦЕТО ПРОСТО ТРЯБВА ДА СПРЕ!!!
                                КАЖЕТЕ ИМ ЧЕ СЕ ОПИТАХ.