Малцина вярват в истинската любов и повечето мислят, че тя е само мит. Но аз вярвам в нея да тя е едновременно най-прекрасното и най-болезненото нещо на света. Но дали истинската любов е само една и дали може да се забрави. Или трябва цял живот да чакаш човека който тъй си наранил да ти прости. И да се чудиш дали тайнствения пламък на Любовта топли още неговото сърце. Да даваш всичко за да върнеш времето назад и да кажеш две простички думи-Обичам те! И единственото нещо което може да те върне към живота да е една усмивка, но да се страхуваш да я потърсиш за да не загубиш единственото нещо останало в теб. И жарта от пламъка любовен ден след ден изпепелява твоята душа. Как да продължиш живота си като вече нищо нямаш и да моли да молиш времето да се върне за да кажеш колко си щастлива. Как можеш да очакваш обич като Обичам те-не си казала нито веднъж как да докажеш, че щастлива си била кото усмивката била е скрита зад маска от стъкло. Как можеш да очакваш той да те потърси като толкова време си крила радостта си. Каква присъда можеш за очакваш като знаеш, че си се бояла да обичаш. Как да кажеш Обичам те като вече няма на кого.  Всеки ден да криеш болката си и веднага щом останеш сама да започваш тихо да плачеш. И какво да сториш когато болката не дава ти покой.  Да те боли при всяка дума, при всяка усмивка, при всяка сълза.
 Това е моята безмилостно присъда да скитам по света опитвайки да върна любовта.
                                                           Моля ви пишете ми дайте ми как  да поправя  грешката си