Ще разкажа за една случка, която ми се случи скоро. Знам, че заглавието е малко странно, но след като прочетете това, което съм написал по-нататък, ще разберете, че то е най-подходящо.
Това, което ми се случи бе да чуя един диалог между клиент и продавач. Този диалог ме накара да се запитам дали не сънувам. Помислих си, че светът постепенно изкукуригва и ние не можем да спрем това.
Денят беше Вторник. Навън беше много топло, аз бях ожаднял от часът по Физическо. Отидох до един магазин, за да си купя нещо за пиене. Наредих се на опашката и зачаках. Докато седях там дочух какво си говореше една баба с продавача. Ето и диалога:
– Извинете, къде са ви запалките? -пита бабата.
– Ето ги, изберете си. – каза продавачът и подаде на бабата една кутия пълна със запалки. Тя ги разглеждаше поне две минути и след това рече:
– Аз търся за подарък и затова толкова ги оглеждам.
– Добре, няма проблем.- отвърна продавачът.
Е, то имаше малък проблем, защото зад нея имаше още четири човека, включително и аз. Клиентката най-накрая хареса една запалка и я взе, за да я пробва. Натисна копчето, но пламък не излезе. Продавачът я видя и й каза:
– Натиснете го по-силно, защото тези запалки са такива... против деца.
– Хмм, против деца.- засмя се един човек от опашката.Продавачът го чу и попита притеснено:
– А какво, аз против кафе ли казах?
Тогава аз си помислих - !?!?.
След като излязох от магазина, аз се сетих, че той тогава правеше кафе на друг клиент и може да си е помислил, че е казал кафе, а не деца. Едно е сигурно – икономическата криза кара хората да се спихтосват. А, може би, тя е виновна и затова, че бабата купува запалка за подарък от магазин за хранителни стоки.