Той - животът де, само случки стана. Като мъниста с различен цвят - пъстри, пъстри, чак свят да ти се завие. Една през друга по странни - иди че разправяй, че чакай да ти вярват.
Ала не може да не кажеш - хем за смях, хем за плач.
Отивам оня ден /май вторник беше/ на лекар. А той младичък, като ученик в последен клас на гимназията. Позамислих се дали да не се върна обратно ама бях платила вече.
Седнах аз и започнах. Изнесох му една лекция за последствията от нерационалното хранене за стомаха и уточних какво медикаментозно лечение се прилага в този случай.
Момчето търпеливо ме изслуша, стана от стола, отиде до стената, където в рамка висеше дипломата му, свали я, сложи я в ръцете ми и напусна кабинета!