1939 година.
Едно 20 годишно обикновено момче имаше една любов. Момичето също беше обикновено. Но един ден войната започна и момчето беше принудено да тръгне на бой. Момичето чакаше поне едно писмо от него. Тя му беше написала поне 1000, въпреки, че беше бедно. А момчето не беше написало и едно. Бавно времето минаваше... един месец... три месеца... шест месеца... дванадесет месеца... 2 години... 3 години... 4 години! Накрая една хладна утрин на април момичето намери писмо... Момчето беше умряло по време на мисията си. Момичето така и не намери друга любов и накрая умря от мъка. Родителите й я сложиха в същия гроб, където беше погребано и момчето.
Край!