Беше зима. Мисля, че около средата на октомври. Беше необичайно студена зима.
Всичко в главата ми беше пълна бъркотия. И тогава.. тогава сасе запознах с него. Беше с красива и чаровна усмивка, скромен на външен вид, но пък имаше нещо в него. Дори не се запознахме, отначало не ми направи впечатление. Той беше просто поредния, с когото се запознавам. Беше от загадъчните и много интересни, за мен, хора.
И така той намери начин да се свърже с мен. Отначало бях безразлична и много антипатично настроена към него, но не за дълго.
Започна да ме търси постоянно да ми звъни и да се интересува как съм виждахме се излизахме, говорехме си и така в продължение на около 3 месеца.
След тези 3 месеца, той изведнъж изчезна и все едно се изпари и не ми звънеше, не ме търсеше. Бях свикнала с това за това не ми направи впечатление. Бях свикнала да си тръгват без да дават каквито и да е обяснения. И така след известно време го видях отидох и го поздравих. Грешка. След срещата ни той отново се появи. Чувствата станаха по-силни и по-силни всеки път щом го докоснех. Даваше ми всичко,което исках. Гледаше ме, прегръщаше ме. Бяхме повече от приятели и по-малко от двойка.
Никой никога не разбра какво точно има между нас. Живеехме в нашия си свят. Обичахме се по наш си начин, тоест аз го обичах вече не знам какво точно е чувствал той. Имахме си наши закачки и наши неща, които само ние двамата знаехме. Когато правехме нещо само ние знаехме защо го правим и всички стояха отстрани и се чудеха какво правим.
Но ето ме сега той за пореден път си тръгна и сигурно няма да се върне повече,защото сега си има друг, с когото да прави нашите неща и да целува друг.
Беше красиво, много.
Слънце.