Това е нашата история с приятеля ми:

Всичко започна преди 7 години,когато аз бях на 14г.,а той на 15г. Запознахме се на един сбор на село, започнахме да се виждаме, станахме си гаджета и така в продължение на 2 месеца.

Но в един момент,той реши да ме остави,аз бях много зле,постоянно плачех,заключвах се и т.н.,но някак се стъписах,продължих напред.

Общувах с други,но не го бях забравила,след години,когато вече бях 12-ти клас и разбрах,че той учи във Велико Търново,където исках и аз да уча,реших да го потърся.

Така и стана,намерих го във фейсбук и му писах.

Тогава разбрах,че и той не ме е забравил,веднага ми се извини за случилото се преди и ми предложи отново да сме гаджета,но аз му казах ще си помисля.

Не мислих дълго,защото знаех,че го обичам и на другия ден му казах да, така започна всичко наново между нас.

Но този път баща ми не бе съгласен с нашата връзка заради случилото се преди, и така в продължение на година имахме проблеми с него.

В последствие след като заживяхме заедно, нещата се нормализираха и вече сме 3 години заедно,много се обичаме и сме много щастливи.

Това е историята ни накратко.