Моята прабаба по майчина линия - баба Надка, беше дребна, спретната женица. С малко кокче на тила, изправена, макар и нисичка, създаваше впечатление на по-висока жена - имаше някакво аристократично достойнство в тази жена. Бях твърде малка, за да си обясня от къде идваше това. Тя беше неука - не можеше да чете и пише. Гледала е своите девет деца. Дядо Жечо е работил в съда една изчезнала отдавна професия - просбописец. Оформял молбите и документите на хората, с които да ходят по разните му служби и администрации. Повечето хора били от село и нямали пари, та му плащали с това, което имали - яйчица, сланинка, ракия, ябълчици. Баба Надка много се сърдела на мъжа си, че не й носи пари и мърморела дни наред. Все пак да храниш девет гърлс всеки ден не е шега работа. Когато най-голямата й дъщеря се приготвяла да тръгне за съседно село, да работи като учителка, румънците изстреляли първия снаряд в Междусъюзническата война. Този снаряд паднал точно пред къщата им и тя загинала съвсем нелепо. Малко след нея починал един от синовете на прабаба ми. На 17 г. - бил много добър художник, покосен от лоша болест въпреки нейната упорита борба със смъртта, все пак \"оная с косата\" надвила. Баба ми облякла траур и до края на живота си не го свалила. Странното е, че няколко месеца след кончината на сина й, у тях започнали да се появяват красиви рисунки на цветя, гори, реки. Дядо Жечо пръв я запитал от къде са тия рисунки и тя му отговорила : \" Днес си говорих със Стоян\". Мъжът й се изплашил, че жена му вече се е побъркала, но тя му обяснила как сядала с молив в ръката и празен лист пред нея и викала сина си с мислите си. Така започнала да \"рисува\" и много се радвала, че синът й я поздравявал винаги по своя си начин. Минало доста време, баба Надка започнала да вика духовете не само на близките си, но и на известни личности. Вече нямала нужда от молив и лист - само с мислите си го правела. Така един ден усетила, че някой я потупал по рамото - огледала се - не видяла никой, продължила да шета и тогава почти го \"видяла\" - Борис, цар Борис! Засмяла се и казала:
- А, ти ли се закачаш, Борисчо?
После си\"поговорили\" и той си отишъл. Баба Надка не оставала сама никога - все си говорела с някой, макар и децата й да й забранявали.
Един ден баба ми отишла да я види и я намерила на леглото, сгушена в единия ъгъл завита през глава с одеяло. Треперела цялата. Изплашила се баба ми не на шега, обадила й се веднага, седнала при нея и баба Надка взела да й разказва:
\" Ох,Тенче, да знаеш колко се уплаших, не мога да дойда на себе си, много страшно беше...\" Оказало се, че това бил някакъв крив ден за баба Надка и цял ден шетала и все мислела, че и на глас мърморела : \" Отгде се взе бе, Ленин, магаре такова, виж, обърка целия свят, гледай какво става, как да живеят хората, а кажи!\" Така си ги редяла, когато чула силен тътен, някакво бучене се надигало, затресло се всичко, помислила, че е земетресение. Тогава чула силен вик :\"Чорть тебя бабушка возьмет!\" Не видяла баба Надка как се озовала на леглото и се скрила под одеялото.
Баба ми я успокоявала и когато погледнала на масата видяла лист, на който пишело :\"чорть\". Много се озадачила, майка й не знаела ни да пише, ни да чете.
Така моята прабаба Надка имала среща с Ленин и той оставил неоспоримо доказателство за това. Когато лежала на смъртния си одър хванала ръката на едната си внучка - леля Невянка и й казала : \"Венче, ТО сега ще се случи, почакай да видиш, много ми е интересно как ще стане!\" До половин час ни напуснала. Така храбра и борбена, прабаба ми прекарала живота си с единия крак сред живите, с другия там, при \"другите\". Може би от нея баба ми наследила пророчески сънища и можеше да гледа на кафе и познаваше с абсолютна точност. Бях в 8 клас когато на шега я помолих да ми погледне чашката с кафенцето, тя се засмя, хвърли поглед и каза : \"Какво да ти кажа, миличко, всичко ти е наред, я какви пътища са пред теб, и слънце, само един скорпион ти е до устата, не знам какъв ще да е, за сега само си стои при теб...\" Вече познавах този \"скорпион\", учеше в гимназията и само се споглеждахме. След почти 15 години се оженихме... но това е друга история, съпругът ми е зодия \"скорпион\":)