Алхимикът разпръсва отражение
от нарцис в езера,
с болка любовта превръща
в искряща и студена, златна празнота-
изчерпана от вдъхновение
и унижение
с търпение
и примирение
унищожава чувствената слепота,
която златото обръща в нарцис,
а нарциса в безумна красота.
Като мастило, капнало на лист,
разтекло в езерото лик
на алхимик
велик
от странен вик,
че любовта му към смъртта пълзи,
защото бе превърнал езерото в сълзи...