Като вълната идва и отива,
докосва се до нас,
а после в пясъка попива,
изчезва с плясък и без глас...

Загребва в шепи този вопъл,
по устните изписва стон,
допира там до пясък топъл,
захвърлен от вълните клон...

Въздишка се изтръгва и морето
от клона грубо отразено
отдръпва се от пясъка- но ето,
следи- сълзи остават там солени...

Така с вълната идва и отива,
доплувала, докоснала брега-
надеждата- последна в нас открила
безкрайни песъчинки на греха.