Много странно е, когато
бързаш по една пътека,
а край теб реки от злато
бляскат мамейки човека.

И във теб различни струни
сблъскват се, за да изтлеят
и да могат с топли думи
да разкажат и възпеят -

ужаса и любовта,
мрака, но и светлината,
малките добри неща,
и големите – НЕЩАТА!

...
Пак се плесваш по челото
и си спомняш младостта,
пътят гъвкав на живота -
свършващ там след старостта.

Покорил си ти сърцата
на душичките край теб,
слагаш в чашата от злато
бучка захар, кубче лед...

...и отпиваш до забрава
всичко тлеещо в човека,
и в греховната жерава -
ярка огнена пътека!..

Но встрани от нея стъпил -
съблазняват те, когато
към целта си се запътил,
мамещи реки от злато!!!