Подтискащата тишина в нощта
трепери, сякаш ще се скърши
изстиващата ласка през деня,
бързо, бляскаво се свърши.

Молитвата изречена към тебе
искрена, дълбока беше,
чрез очите ти, в душата ти загребах,
в градина чудна,
цвете там цъфтеше.

Каква картина само беше!
Красива, съвършена!
Чувствата рисуваха я мигом,
щом погледнеше в мене!