Промъква се сянка сред сенките нощни...

Това ти ли си, миличко! Не те познах.
Решил си да ме навестиш...
Ами добре дошъл, сядай!
Придърпай своето столче по-близко до мене.
Приготвила съм ти вечеря, каквато обичаш
и чаках те да се върнеш...
Закъсня...
Но нищо. Аз не ти се сърдя.

Ти май си нещо тъжен...
Знаеш ли,
приятелката ни ще се омъжва.
А вчера
тичах из снега, така се радвах! Жалко, че те нямаше...
Видя ли
новите ни съседи? Изглежда са свестни...

Ох, май се разбъбрих! Кажи ми нещо!
Защо днес си така мълчалив?
Ама какво?
Нима е време? Пак ли ще тръгваш...
Ужасен си! Постой де... Имам толкова да ти говоря.
И яденето си оставяш непокътнато...

Е, хубаво. Щом си решил, върви.
Но ще се видим отново
в някой следващ сън, нали...

21.10.2004г.