Колко много неща не изпитах,
колко много неща не видях.
Мое щастие бегло, върни се -
аз те чакам край стария път.

Беше вчера, а сякаш години
покрай мене летяха. И все,
все към тебе вървях и си мислех,
че към мен и ти ще вървиш.

Беше вчера и беше красиво.
Беше синьо, а нямах море.
И без вятър, без лодки и миди
си направих в сърцето вълни.

Все по-тихо бушуват, но чувам
как разбива се в бряг от любов
тъй голяма вълна от надежда,
а след нея - ни стон, нито зов.

Заболя ме от толкоз мълчание -
тишината най-силно боли.
Аз очаквам сега вдъхновение
в синьо моя сват да оцвети.

Нека в синьо да бъдат душите;
сини облаци, слънце, звезди,
всички стихове, досега не написани
и очите ми в твоите очи.

02.08.2002г.