И пак ли с теб, любов, ще се разминем...

Аз зная, ти ще ме чакаш
в уличката, до магазинчето с цветя,
а оттам днес аз няма да мина...

Ти ще бъдеш на масата
с единствен свободен стол
в кварталното кафене,
в което днес аз няма да вляза
(този дим ме убива)...

Ще се разминем в парка,
но ти не смееш да ме попиташ
дори за часа.

Как да ме спреш,
аз винаги толкова бързам,
препъвам се в мъжките погледи
и бързам...

И накъде ли съм се запътила -
към поредната вятърна мелница...

Уф, писна ми! Дай една цигара!
Всъщност не, не... Мерси.
Аз не пуша.

20.10.2004г.