Всичко свърши. И бавно
ти във мене умираш
като гаснещи струни
на изхвърлена лира;

като чезнещ в небето
дим от стария огън;
като плахо "здравей"
и несигурно "сбогом".

И раздират сърцето
наранено бодлите
на нещастните мисли
и надежди разбити.

Страшна буря прекършва
в моя свят клони сухи.
Изтощени мечтите стенат
с отчаяние глухо.

Всичко свърши. Върви си!
Остани само спомен.
Може би някой ден
ще се срещнем отново.

Но не вярвах, че може
туй на мен да се случи.
С лекота ти към мене
вратите заключи.

Все едно. Не желая
да си мисля за теб.
Всичко свърши. И даже
превърна се в лед.

22.09.2002г.