"Приказка за луди- която и вас ще учуди"
(вдъхновено от истински случки)

Гарга, лиса,жаба и мечка,
кротко седели в кръг около стара печка.
Продумала Лисана:
-Опцията за нас имиграцията остана.
Хванали торбички гарга лиса, мечка и жаба,
повели се дружно и славно да дирят мухите, меда, мръвката и хляба.

Спрели се жадни,
целите в дрипи озверели и гладни.
"Мецана от гняв се задъха:
-Лисана е тази която в ада ни напъха"
Няма що едвам оцелели,
Канада като бегълци ги прибра премрели.

Лисана заем за жилище намерила,
Мецана в зоопарка за пари се зверила.
Гарга ниски тонове грачила пред микрофона
Жабата проучвания правила с модерни очилца като кyкона.

Всеки задължения трябва да си има,
с къща се уредили-топла през канадската зима.
Лиса с колата на работа сутрин ги разтовари,
вечер на пица в центъра гуляй ги завари.

Живяла си славно тази дружина,
година две, вече не се помни кое как мина.
Мецана една сутрин от Канада изревала,
цялата махала (до тогава тиха) с гласа си сбрала.

Па почнала Мецана за вкъщи да реве,
че Канада не е място за нея макар и да има кво да яде.
"-Ще играя танци при циганите на Mарица,
но в зоопарка няма да се върна и няма да ям повече пица!"

Върнали се като туристи жаба гарга меца и лиса,
всеки ги пита, всеки се слиса.
- Върнахме се да дирим живот социален.
В Канада не беше нито приятен нито специален.
Тук все пак ще бъдем по-щастливи,
макар и не толкоз сити и далеч по-малко лениви.