Отдавна твоите длани са хладни,
отдавна не милват със страст и любов,
отдавна са спомен целувките жадни,
отдавна ти крачиш по пътя си нов.

Но има ли смисъл да крием нещата,
които сърцата разбират сами,
когато в душите напират словата,
дори и последни, дори да боли?

Когато нощта е от тръпки скована,
и всичко без тебе е чуждо сега,
когато те губя, тъй силно желана,
и искам това да е само...игра!

Сбогом, мое скъпо момиче,
дало неземност на моите дни!
Пътища светли, нека твоя пресичат!
Бъди щастлива, както преди!