Нощта отново ме прегърна сляпо,
Издращи тихо болката ми свята.
Погали ме, целуна думите стаени,
Докосна плачещата ми любов.
Прогоних я от спомена изгарящ,
А тя се върна в утрото родена.
Зарекох се, че ще я взема,
Но прати ми в душата самота.
Обикнах я, но тръгнах вече сам
Да моля, да копнея, да я чакам
И пътят бе от тъмнина създаден
Да стигне тя до сърцето ранено.