По късче понякога отронвам от времето,
защото може би знаеш,ранимо само за мен е уви,
да търся живота си в спомени и само да бъда в минали дни.
Но отроненото време се струпва върху ми и пак ми тежи,
не следа от молив е да го изтрия,да не личи.
Не съм много грешна и моля се да видя къде се намирам
и защо се лутам така,да търся наново мечтите си,
полузряща и с уморена ръка.
Не знаеш,но преди беше чисто сърцето ми,
от болка,не виждаше всичките хорски лъжи,
а времето му хвърли тегобата,сега едвам крета,
но все още с надежди тупти!