Появи се внезапно, така както вятъра
и виждах новата буря в твоите очи,
уплаши ме но само сплетох косите си
да не ме доближиш.


На сън откри ми цвета на очите си,
които на яве не смеех да зърна дори-
аз все още се криех от себе си-
обърнах към разум сърцето, не му бе
позволено с любов да тупти.


И беше до мен, но сякаш далечен,
дойде от бездънната яма на моята душа
и час подир час разлюбвах и влюбвах се,
докато само за теб се родих.


Сега ти разплиташ косите ми,
а в образа си виждам и твоите черти,
докосваш ме с поглед и търсиш да срещнеш очите ми,
които не могат да лъжат, нали?!