Звезди от мен не чакай ти, любима.
Не искай Вечността да обещавам.
Дори не се надявай с тази рима
за пленник твой да се признавам.

Сега съм друг, сърцето е по-друго:
изчерпано, изпито, изцедено.
Не вярвам в клетви и не чакам чудо.
Студено беше, истински студено!

А ти дойде като цветче на вишна-
усмихната, невинно бяла и добра,
напъпила със плахост не-излишна
и взе да ми описваш пролетта.

Листенцата свенливо си разтвори,
за да прегърнеш мене - твоя Скреж.
Дочух сърцето ми пак проговори:
"Сълзите ти са моя нов копнеж..."