Аз няма повече да плача. Обещавам!
Не знам защо гримът по бузите
се стича...
Дъждът измива, есенният дъжд,
калта от улиците и в мен
наднича.
Не ще призная, че изпитвам страх. Не, няма.
Това е само временно
недоразумение.
Листата есенни в есенната гама
ще се опитат да рисуват по земята
и в мене.
Не бих си позволила слабости. Не може.
Не тъй постъпва твоето
момиче мъжко.
Бушува вятър, сетни сили вложил
да се пребори с клоните и в мен
разбърква всичко.
Дъждът отмина,
есенният дъжд.
И изпопадаха листата есенни
навсякъде.
Заспива вятърът
и спи светът
в картина есенна
пресътворил душата ми.
16.11.2004г.