Смея се,а после плача.
Скитам се - душа ранена.
Търся дом, когато падне здрача,
безжизнена и студена.
Пламъкът на живота в мен го няма.
Угасна, когато тръгна си ти.
Сърцето ми не бе бездънна яма
и само теб избра да приюти.
А улиците тъй са пусти,
навяват дъх на самота.
Аз вдишвам я и зная -
пристигнах вече у дома.