Слънцето залязва,
пръскайки водопад от пурпурни лъчи.
А в, ем звездата на отмъщението изгрява-
студена,не трепвайки от сълзи.
Вървя, пристъпвам бавно
и усещам вече силата на победител.
Тази вечер болката ще бъде заплатена.
За пореден път любовта ще бъде победена-
нека и нея както мен да я боли.
Преди време тя се погаври с моите чувства
и съкровени мечти.
Своя враг сама създаде,
след като до край не ме уби.
Съвестта в мен ридае.
Трябва ли нова жертва да страда?
Ала макар той да е невинен,
любовта го заслужава!!!