Танцуваш блус в тъмнината, прегърнала стройно тяло,
пееш и плачеш безмълвно, желаеш завинаги така да танцуваш.
Отмяташ разсеяно косата си на чуждото рамо
въздишки любовни ли дочуваш?
Или отново излъгана ще останеш само
и в жълтото такси вечно ще пътуваш..

Прегърнала кукла в театъра тих и безлюден,
Лунната соната звучи в твоя ум.
И животът ти вече не е самотен и скучен,
защото прегърнала кукла, ти влюбваш се наум..