Понякога ще си те спомням тъжно,
целувките ти,твойта красота
докато гледам твойта избледняла снимка
ще си припомням нашата съдба.
Ще си припомням нощите безсънни,
небето черно,
ти и аз сами!
И слели се ,прегърнати от вечност
обсипани от прекрасните звезди.
Но няма да забравя нашата раздяла,
отиде си с вдигната глава.
И мислеше си ти,че
аз съм спряла да виждам в теб страстта!
Аз знам,че още ме обичаш,
защото помниш колко съм добра.
Където да погледнеш мен ще виждаш,
ще ме търсиш винаги в ноща.
Ще чакаш моята усмивка,
ще искаш моята душа.
В чашата кафе сутрин ще ме виждаш,
ще ме съзираш в бялата луна.
Ще плачеш нощем докато сънуваш,
защото ще сънуваш мен.
Ще те издава денем тъжния ти поглед,
духът ти вечно ще е в плен.
И ще пресмяташ сам на бара
годините изминали в самота,
а аз от масата студено ще те гледам
докато взираш се в голата стена.
В бутилката с водка бавно ще потъваш
и там ще търсиш само мен.
Ще връщаш бавно часовете,дните,
сълзите ще събираш в океан студен.
Ще си припомням есента красива
дните...нощите...Обичах те,нали?
И ще си си спомням колко бях щастлива,
за мен тогава беше само ти!
Ще чакаш да се върна-съжалявам,
не мога да съм с теб сега.
Отивам си,ти закъсня отново!
И аз понякога ще плача в нощта...