Къде ме водиш, моя първа болко, -
по пътя синкав от звезди свалени?
Недей, сърцето голо като охлюв
бе някога, сега е защитено.


Какво ми носиш в шепите си нощни,
ухаещи на трепет и възбуда?
Отдавна с тебе сме далечни острови
във ветрове и пътища изгубени.


Измамна е възможната ни близост,
събудена под погледите сведени.
Ти беше първи, истински, единствен,
не искай да те нарека пореден.