Мориконе е ласка за духа ми обронен.
Оставям цигара да дими като спомен-
да се вие по стълба-
спирала на страха,
като жужене на муха...
Твърда буца заседна в гърло ранено.
Гореща сълза се стича
по плътта ми студена,
повяна от чаршафите сини -
почти заскрежени...
Угасна светлината- свещ споделена.
А листа бял –душа отделена,
бойкот на мисълта
превърна отразена ярка светлина
в стена на съвестта.
Пропадна милостиво времето в съня-
сън с препускащи коне ,
пясъчен замък, вълни на море ,
Тиха синя самота …
От Мориконе се разля ...