На Вапцаров

Поете, днес растем под твоя поглед вещ
и крепнем с теб, със вярата юнашка;
с искрица жар от твоята горяща пещ,
с капка от потта под прашната фуражка.

Вярно, построихме завода, поете!
Построихме го с яки бетонни стени.
Хей там, в подножието на върховете,
обрасъл в тръни гузно мълчи.

И песента на човека още се пее
от Косово до пустинния Ирак.
А българският трикольор се вее
на ковчега върху черния капак.

Но нищо! Твоята пещ ще загреем
утре ние, младите глави.
И песента за човека пак ще запеем!
С твоя пламък кой ще ни сломи ?!

4.12.2004