Усешах как нещо си отива,
а аз не можех да го спра.
Усещах как дъхът ми спира,
а с любовта не можех да умра.

Сърцето сякаш онемя от болка,
ръцете ми трепереха на твоето лице,
дланта ми малка и тревожна
не можа безразличието ти да побере...

Нима не значех вече нищо,
а не бях ли аз любимата жена?
Душата си продадох да те имам,
а сега останала съм сам сама...

Оставям ти сълза горчива,
занеси я на топло у дома,
по устните ти тихо да се стича,
да ти разкаже тя за любовта...

За любовта която убива,
за обичта която си отива...
за мъката която остава...
и за празнотата останала след теб...